Пия кафенце с приятелките и се чудим какво ще правим тази събота и неделя.

Сончето , споделя ,че съпругът и полицай ,заминава на Златни пясъци в командировка.Ще пази пияните чужденци да не се контузят докато мерят сервитьорите с бутилки водка.Силно е обезпокоена от перспективата да шие джобовете на униформата му през почивните дни.Дано не го приемат тоз закон , иначе за какво ми е мъж без джобове,заявявя тя.

Галчето пък е омъжена за държавен служител.Като всеки истински държавен служител , той работи само през почивните дни.Ходи насам-натам и прави проекчета на частно.През работните дни си почива.

Решаваме да се отдадем на долните страсти ,бушуващи във всяка една примерна,порядъчна и много отговорна домакиня.Отиваме в градът на порока - “Слънчев бряг”.

Трябва да се отърва от моят другар в живота.Нищо работа за една любяща съпруга .Той е страстен рибар.Довечера, ще му кажа ,че ми е писнало от неговите каракуди,червеноперки и прочие лигави създания . Ще му намекна деликатно , че по дребна риба от тази ,която той лови съм виждала само на едно място и с красноречив поглед ще му посоча мястото локализирано между двата джоба на панталоните му. Мигом ,ще си събере въдиците и червиите , и ще побегне към язовира да лови гол шаран, с надеждата да улови някой по-едър екземпляр.

На сутринта заминаваме с колата на Галчето към морето.

Юлска утрин.Юрая Хийп. Свобода .Любов.Ей, такива мисли ми се въртят в главата.Честно казано,малко се затруднявам с мисловната дейност.Вероятно е от перхидрола , който си изсипах на главата снощи. Обожавам морето с плуващите в него щипещи гадинки. Обичам да газя до колене във плътно прилепящи се към тялото водорасли .А от това да те опари медуза –по-голямо щастие няма.

Ето го и “Слънчев бряг”. Изглежда досущ като моят град.Сгради,магазини и много , много кръчми.Не се вижда море .Но пък чувството да си отнова на шестнадесет години е неповторимо.Галчето казва : “ Сега ще сваляме гаджета! (Божеее! ) Няма деца , няма мъже !Ние сме три бивши манекенки (Малеее, гълтам корема,пъча гръд!) .А сега сме големи бизнесменки! (Е,това вече е върхът! ) .

Започваме да спорим ,какви мъже ще ловуваме. Колко високи,как облечени,с татуировки или без , с “Бентли” или без, може ли да са леко плешиви . А ако са малко по-дупести , но имат страхотни черни очи.Както и да е.Споразумяхме се . Търсим мъж -среден на ръст , облечен весело,но не просташко-селски, допуска се плешивост ,но ако е скрита (един вид гола глава тип “Славчо”),с предимство жертви с “Бентли”.

Три часа лов и нищо !Няма елитни екземпляри, няма и такива с гриф “средна-посредствена” , няма никакви. Ние сме били последните туристи посетили градът на порока.Дано поне съпругът ми да е уловил повечко шаранчета.И да , да не забравя да замажа положението с онзи намек за дребната риба.

че вие къртите мивки! :) особено ти :) :) :)

ааах, как се надявам и моите приятелки да си останат такива един ден...че нещо от сега започват да се мухлят. :(
или то се възвръща в един момент? :D (стиска палци)