Събуждам се .Трябва ми известно време ,за да осъзная какво точно става и къде точно се намирам.Чувам - Азис вие. Само един човек , може да слуша в седем сутринта някаква песничка за "едно ми,едно сви..." Това е новият ми съсед.Той е интегриран ром,който усилено си търси интегрирана ромка с пети клас за булка.Ясно ,лежа на моето легло ,у дома.

   Интересно как слънцето прокрадващо се рано сутрин през завесите, може така да те заслепи.И как стоновете на таз чучулига-гореспоменатият Азис , ти докарват главоболие.Но мистерията остава- какво се случи снощи?Какво ?

  Сетих се ! Снощи в кръчмата "При Бай Иван с двата патлака"срещнах принца.Вероятно още е в леглото до мен.Няма да си отварям очите .Не искам да се разочаровам .На дневна светлина ,обичайно ,на принцовете короните им изчезват,но  ясно се забелязват жалките им жезъли.Разполагам и с други сетива.Осланям се на тях.

  Ето,усещам топлият  дъх на принца да гали лицето ми.Малко неприятен дъх , и някак тежко диша таз царска особа.Сигурно е много възбуден!Погалвам го по главата.Боже ,какво приятно усещане!Малко топличък ми се вижда.Е ,сто процента , снощи съм му взела акъла.

   Опааа,усещам  дъхът му все по надолу, към гърдите ,към корема ,към....краката.Мале мила , ближе ми пръстите на краката.Какъв език има само...!Това ще го разказвам на приятелките,да ги е яд.

   Очаквам всеки момент да извика : "О,богиньо твой съм роб навеки !". С властен глас му заповядвам: "Ела тук,псе !"Протягам ръце за прегръдка , стягам коремните мускули,очаквайки в екстаза си принца да се хвърли  отгоре ми .

   Познах.Стовари се върху мен и радостно заджафка:бау-бау или по скоро джаф-джаф.Отворих очи .Кучето ми .А от принца няма следа.Всъщност има.Оставил бележка:"Купи ми чорапи ,че кучето ти ми  ги изяди.Моля,цвета и броят на сърчицата да е същият като на оригиналните.Може да ме намериш в клуб "Напред-назад,ох!".Питай за принцесата.Може пак да пиинем ,само моля те не ме мъкни у вас ,ако няма мъже".
 

Е, има и такива сутрини! Ама предишната нощ купонът трябва да е бил голям, щом дори не помниш, че вместо принц си замъкнала приятелка вкъщи. Забавно. Ама на всеки се е случвало или може да се случи. :-)

добре, че съм cat person... ;)