Наближава 15-ти септември . Ще се наложи да се скрия , както всяка година по това време . Не вдигам телефоните , не отговарям на писма и съобщения . Ако някой позвъни на входната врата , карам кучето да скимти жално , един вид няма никой в къщи , помооощ !
    Крия се от учителките на моите деца. 

    Аз не мога нищо полезно да свърша за тържеството по случай първият учебен ден . Не мога да меся питки , не мога да правя плакати с шарени разкрачени буквички , не мога дори и балони да надувам. Затова те , учителките , все ме карат да произнасям реч.Казват ми ,че никои няма да ми обърне внимание и мога да си приказвам каквото си поискам.Е , аз искам да говоря за моят нов съсед , какъв е красавец ,атлет и дженталмент . Но като знам какъв ми е късметът ,само един човек ще ме слуша и това ще е мъжът ми .

   Решавам все пак да се подготвя . Разпитвам роднини , съседи ,колеги , какво си спомнят от ученическите си години , какво ги е вълнувало , за какво са си мечтали. Исках да усетя отново детството . Не успях ! Бабите се разреваха , лелките започнаха да лъжат безсрамно какви красавици били навремето ,а дядковците се сбиха в спор кой бил по – голям математик.

   Сглобих една реч и като велик стратег , първо изпробвах въздействието и върху децата и благоверният . Педантично си записвам реакциите им и си правя съответните изводи.И така :

   „ Скъпи деца , ученици ! Днес е празник за вас , вашите родители и учители ! ""

     Реакция : - съпруг - „ Тъй ли , празник ли е , я бегом за ракия и кюфтета !

                       - деца - „ Отиваме при баба и дядо , да видим колко пари ще ни дадат , скръндзите му със скръндзи ""

     Извод : 15-ти септември не е празник .

„ Тук , в този храм на знанието , вие ще откриете за пръв път магията на науката . Ще се запознаете с живота и дейността на забележителни хора – творци , исторически личности ...„

      Реакция : - съпруг - „Браво ма жена , откъде позна ! Аз в този храм , даскалото де , открих за пръв път Марийка с голямата фунийка .Забележителна мадама , личност дето казваш , още си говорим с приятели за нея .Голям творец беше като ученичка , дали още не е ..
                          - деца - „ Мамо , мамо , миналата година един батко ни караше да си купим едно хапче , от което сме щели да се пренесем в други пространства и времена. Ама ти не ни даде пари , а можехме да се срещнем с Хан Аспарух , с отец кой беше там някакъв с „П"" започваше , можеше дори да се срещнем със Саске. Много си глупава , извинявай !

      Извод : училището не е храм или поне не е храм на знанието .

     „ Скъпи ученици , учете се за да сполучите "".

      Реакция : - съпруг - „ И майка тъй разправяше .Учи , учи ,че да не работиш . Добре , че не и обръщах много внимание .Виж го , Цецо зубрача , сега бачка като роб .“

                      - син : - „ Ще стана футболист ,за да сполуча .“
                     - дъщеря : - „ Батко като станеш футболист ,нали ще ми дадеш пари за силиконови цици ,че и аз да сполуча.""

      Извод : „ Няма да има реч и тази година ""

       Излизам навън . Срещам съседът , онзи атлетът -джентълмен . Усмихва ми се учтиво както винаги , но този път ме заговаря.Пита ме вярно ли е ,че имам магистърска степен . Поласкана от вниманието отговарям , че е вярно . Той ми се усмихва още по-очарователно , приближава се към мен и казва : „ И какво като си магистър , мислиш че не мога да те шляпна по задника , ли ..."" 
       Познайте дали ме шляпна ...